Като зрънце,
като просено зрънце,
от крилатия вятър посято,
тя пониква несетно в душата
и пораства, класи и узрява.
Като птичка,
като мъничка птичка,
през морета от юг долетяла,
във сърцето невинно заспало,
тя си свива гнездо и запява.
Като слънце,
като божие слънце,
над живота ни кратък и беден,
и дори над деня ни последен
тя изгрява – греховна и свята.
Като песен,
като майчина песен,
ненадейно в чужбина дочута,
поразява беглеца залутан –
любовта – съвестта на земята.
Това стихотворение на Елисавета Багряна, прекрасната българска поетеса, възпитаничка на Първа девическа гимназия, е посветено на любовта. Днес, в дните преди празника на нашето Седмо училище „Свети Седмочисленици“, аз искам да ви говоря за любовта към училището.
Всички ние познаваме историята на Седмо училище. Учениците отново ще си я преговорят в часа на класа, заедно със своите учители. Аз не искам да преповтарям фактите, които могат лесно да бъдат открити в архивите, в интернет, в дебелите книги, в историята на София.
Много отдавна, ако по улиците минувачите срещнат гордо крачещи момичета с черни сукмани с широки черни презрамки и сиви ризи с набрани ръкави, с бели якички, с плътни черни чорапи и с някоя от двата вида шапки, едната от които сламена и с панделка, са знаели, че това е запазеният знак за ученичките в Първа девическа гимназия в София. Днес нямаме задължителни униформи, но се надявам всеки наш възпитаник да се гордее, че учи или е учил в Седмо училище, правоприемник на Първа девическа гимназия. Надявам се всеки един от нас да се грижи името на училището да остане чисто, авторитетно, привлекателно.
Любовта към училището го превръща от задължителна институция в дом, в уютно място, в приятно убежище от светската суета. Ще се радвам, ако за всеки един от вас – от детето в предучилищна възраст, от първокласника до зрелостника, от хигиенистката до портиерите и поддръжката, от родителите до учителите и ръководителите, това е така. Опитваме се с всички сили и средства, които можем да осигурим, да правим необходимите ремонти и да преобразяваме класни стаи и коридори, да променяме средата, в която живеят и учат нашите деца. Не е лесно, но се надявам да оценявате това, което постигаме и най-важното – да го пазим и умножаваме.
Любовта към училището прави задълженията по-лесно поносими, трудностите по-лесно преодолими, учението – по-желано. Затова много ми се иска да уважавате своето училище, да го обичате, да се грижите за него, за неговото име, за неговата слава. Когато то поиска от вас да подредите и украсите стаите си, да носите и пазите учебниците си, да направите една или друга анкета, да помогнете за запазването на околната среда, като съберете пластмаса или хартия, да си помагате взаимно – откликнете! Ако правите всичко това, помислете дали е достатъчно. Защото това е любовта към училището, а не само високопарните думи, изричани от празник на празник!
Да пазим любовта към Седмо училище в сърцата си и да продължаваме с чест делото на Светите Седмочисленици! Честит празник на всички вас и на нашето любимо Седмо училище! Да пребъде!
Маруся Никова
Директор на 7. СУ „Свети Седмочисленици“
