Христо Пимпирев не представи себе си като професор геолог, преподавател в Софийския университет, участник в Първата национална антарктическа експедиция, ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Ледения континент, учредител и председател на Българския антарктически институт, директор на Националния център за полярни изследвания. Представи другия гост – г-жа Елка Василева, която зареди всички със своя ентусиазъм, споделяйки какво е да си жена – водач на моторни лодки на българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“.
И така – с любов към този мистичен свят и с отдаденост на науката – проф. Пимпирев заразказва.
За гордостта България да е полярна нация и българското знаме да се развява на другия край на света.
За самочувствието, че България е единствената държава, която има полярна база и антарктическа програма. А и собствен кораб „Св.св. Кирил и Методий“, с който нашите полярници помагат и на други изследователи да стигнат до този красив и мистериозен снежен рай. А може и наистина той да е началото на нашата планета…
С чистотата и приключенския дух на Радичкови врабчета учениците и учителите слушаха за предизвикателствата пред Първата българска експедиция преди 35 години – за това, че с чужди кораби, на „стоп“, полярниците ни стигат до Антарктида; за това, че единствената къща в базата е фургонът „Куцото куче“; за това, че връзката с близките е по радиостанция един път в седмицата…
А какво е сега – 35 години след началото?
Проф. Пимпирев и г-жа Елка Василева приятно изненадаха и зарадваха своята любознателна аудитория с документален филм за Антарктида – букварът на времето, водата на живота.
В училищната зала е тихо.
А от екрана вее „слаб“ антарктически вятър – само 70 км/ч., но разбираме, че има и ледени вихри от 100 км/ч. А зимните температури са като на Марс – минус 89 градуса по Целзий, но нашите полярници са на Ледения континент през лятото – от октомври до март. Вече виждаме и съвременната българска база – тя е с площ 400 м2. Има и интернет. В новия лабораторен блок научните работници изследват замръзналата почва. Водорасли, микроорганизми, бактерии отпреди хиляди години – изучаването им е хуманно посвещение в бъдещето на човечеството – болестотворни ли са, има ли опасност за цивилизацията… Да, българските полярници създават наука на световно ниво. Разбираме, че те проучват и последиците от глобалното затопляне. Ледовете се топят, а и температурите през антарктическото лято вече са 6-7 градуса по Целзий! И пингвините намаляват! Ех, тези обитатели на голямото ледено сърце! Оказва се, че не се страхуват от човека! С изненада виждаме на екрана Теодосий Спасов и Християн Цвятков. Пингвините слушат български кавал и българска китара – и тази музика им харесва! А сред сблъсъка на ледените блокове със студената вода се чува и зовът на тюлените…
От екрана проф. Пимпирев продължава да разказва и за малките големи радости – да вземеш душ с топла вода! – на Антарктида, чиято ледена покривка крие съществуването на тропическа гора на 90 милиона години! А и някогашна Антарктида на динозаврите!
С гордост нашият гост споделя и за новия параклис „Св. Йоан Рилски“, изографисан намясто. И уточнява, че няма друга база на този леден земен кът с духовно средище, което обединява наука, вяра и книжовност. Но във филма за бялата приказка Антарктида има и още изненади. Научаваме, че близо до нашата база е връх Тангра – при вечния ден! И още – узнаваме и за българския пощенски клон с печат: „България–Антарктика–1090“. Нашите полярници получават писма и картички от цял свят. Четат ги с удоволствие. И ги очакват с нетърпение!
Започва дискусията на нашите гости с учениците. А въпросите са от големи и малки бъдещи изследователи: може ли човекът да докосва пингвините (и разбираме, че е разрешено, но ако се изучава тяхната ДНК); как би изглеждала Антарктида без ледовете; какво биха направили нашите полярници, ако не успеят преди настъпване на зимния период да се завърнат в родината… А първокласник, който беше прегърнал книгата на проф. Пимпирев, а после търпеливо чакаше за автограф, попита дали е вярно, че остров Ливингстън е от две части, свързани от голям ледник. Професорът и г-жа Василева отговаряха с радост, но и впечатлени от информираността на младите хора.
В края на едночасовата емоция стигаме и до дългата опашка за автографи…А за щастливите сърца на Седмо няма умора – питат ли, питат… И Професорът обясняваше – със сърце и с усмивка.
Екипът на училището също изненада гостите, които получиха подаръци. А Христо Пимпирев подари на институцията своята автобиографична книга „Антарктическият стопаджия“ с послание към учениците да покоряват света. Защото светът е за човека и на човека. Професорът остави своето посвещение и в Паметната книга на 7. СУ.
С интерес и удоволствие двамата полярници разгледаха и обновената училищна библиотека. Срещата с Христо Пимпирев е приятен духовен отпечатък като акцент от участието на 7. СУ в Националната програма „Осигуряване на съвременна, сигурна и достъпна образователна среда“, Модул „Съвременна среда за качествено обучение по хуманитарни науки, по география и икономика, по технологии и предприемачество и за целодневна организация на учебния ден“.
Дали проф. Пимпирев е „духовен самурай“, или „луда глава“, дали е родният Одисей, който след приключението Антарктида винаги се завръща в своята българска Итака, той е вдъхновител на младите, съвременен възрожденски родолюбец.
И като Радичков, който уми лицето на Богородица, Христо Пимпирев освети лицето на България.
С благодарност – Училищната общност на 7. СУ „Свети Седмочисленици“