Екозащитната организация „Мечешки истории“ организира атрактивна екскурзия за ученици от начален етап, с които си партнира от началото на миналата година. Музеят на мечката и „Зелената класна стая“ в природен парк Витоша посрещнаха през изминалата седмица учениците от ЦДО – 4В/4Г, с ръководител Нина Момчилова и учениците от 1. Г клас и техните учители Павлина Петкова и Боряна Петрова.
Четвъртокласниците и малките им приятели от първи клас научиха от бате Данчо и кака Свобода – организатори на събитието от „Мечешки истории“- „Мечешко училище“ много любопитни подробности за начина на живот на най-големия европейски хищник – кафявата мечка. Запознаха се с видовете мечки, с разпространението на кафявата мечка в България, нейните местообитания, причините, поради които тези животни се превръщат в стръвници, както и правилата за поведение на човек при среща с тях. С интерес изслушаха разказите за народните вярвания на българина, свързани с кафявия горски обитател.
„Мечешки истории“ е екозащитна организация , която обича, помага, изследва и защитава дивите мечки в България. Четвъртокласниците бяха направили голям благотворителен жест към мечките „Коледа за мечките“ (с дарените средства от коледния благотворителен базар започна изграждането на нова еко пътека в Родопите),- както и срещи и събития с „Мечешки истории“.
Инициативата „Мечешко училище“ проведе съвместно с учениците от ЦДО – 4В/4Г с г-жа Момчилова информационни срещи с лекции и презентации за местообитанията на кафявата мечка, начина на хранене и поведение, значението и опазването ѝ, както и конфликта „човек – мечка“, методите за превенция и бракониерството в България. Учениците бяха наградени с Грамоти „Пазители на мечките“ и значки, а и с помощта на родители получиха и оргинални суитшърти с надпис „Да си мечка е велико“. Но най-вече знаеха 3 мечешки стъпки на „Мечешки истории“: последвай, подкрепяй, доброволствай, с които ше се запази популацията на кафявата мечка в България.
Като истински екозащитници сега четвъртокласниците поканиха за свои последователи в популяризиране на кампанията за опазване на кафявите мечки в България – 1Г клас с г-жа Петкова и г-жа Петрова.
На Витоша – най-старият защитен парк на Балканите, по пътя за Копитото в местността Дендрариума се намира „Музеят на мечката“.
Очахваха ни домакините на музея на мечката в малка къщичка, сякаш излязла от детска приказка с две помещения, едното от които е макет на мечешка бърлога под земята. Така малките ученици попаднаха в подземна бърлога (макет) и видяха къде прекарва зимния си сън дивото животно. Придвижвайки се от табло на табло учениците видяха, чуха и научиха много любоптни факти и истории за мечката. Черепите се оказаха на различни бозайници и бяха сложени за сравнение с този на кафявата мечка. Имаше отливки на мечешки лапи и на човешки крак и ръка, направени също за сравнение. Имаше едно парче меча козина ствол от дърво, издраскан от мечи нокти.
Мечката била най-опасна, когато е с малките си. Не трябва да бягаме, защото най-бързият човек развивал скорост 30км/ч, а мечката – 50км/ч. Леко се отдалечаваме, не играем с мечетата, ако срещнем мечка.Само тогава кафявата мечка става агресивна.“
Малките любители на природата научиха още, че кафявите мечки са техни съседи. Живеят само на 15 км от София, в горите на природен парк Витоша, но на място, което не е разрешено за посещения от туристи. В музея видяха макет на кафява мечка в естествени размери, гипсови отливки на стъпка на мечка и на други горски животни. И в „мечешката бърлога беше много интересно – да си представят мечката как спи зимен сън и да поиграят в пясъка „Направи си лапа“
След края на интересната беседа учениците на 7. СУ подариха свои рисунки на домакините от музея и се отправиха към „Зелената стая“ по пътечка през красивата есенна гора на около 300 метра се откри прекрасно изработена от дърво малка аула. Тук те се почувстваха като в университет, в които чрез образователни игри органирани от „Мечешко училище“ научиха още.
Някои малки любопитковци се превърнаха в диви мечки, останалите влязоха в ролята на експерти, а „Зелената класна стая“ стана диво мечешко местообитание.
„Момичето, което говори мечешки“ е новият приказен роман от авторката на „Къщата на кокоши крака“ Софи Андерсън и по негов почин учениците отправиха послания към хората поставяйки се на мястото на мечките. Емоционални, изпълнени с разнородни чувства се лееха слова, които бяха записани от Йордан Тошев и ще бъдат публикувани в сайта на „Мечешки истории“. Ето някои от „мечешките послания“:
Здрави, силни и безстрашни като нас – мечките!
Пазете дивата природа на България така както ние – мечките пазим своите малки!
Пазите гората и нас – животните!
Бъди човек с кураж и ни обичайте, за да ви обичаме и ние!
Последвйте, Подкрепяйте и Доброволствайте и вие!