Кметът на София – г-н Васил Терзиев на гости в 7. СУ „Свети Седмочисленици“

Живите традиции и бъдещето – в  ръцете на младите

В навечерието на 24. май – Денят на Св. Св. Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската писменост – в нашето училище гостуваха г-н Васил Терзиев,  кмет на Столична община, г-н Иван Василев, заместник-кмет по направление „Финанси и здравеопазване“ и кметът на район „Средец“ – г-н Трайчо Трайков.

Срещата с ученици от всички 11. класове се проведе в кинозалата. Още в самото начало г-жа Маруся Никова, директор на 7.СУ „Св. Седмочисленици“, приветства гостите и сподели надежда, че в бъдеще ще продължават връзките между община и училище, както е било винаги в историята на България. В залата присъстваха и г-жа Т. Димитрова, зам.-директор, г- жа Ж. Симова, ст. учител по бълг. език и литература , г- жа Т. Балабанова, ст. учител по музика и др.

Защо празникът на буквите е толкова значим за нашия народ?

Един от най-светлите и чествани празници е посветен на българската азбука, просвета и култура. На 24 май всички, които с гордост се наричат българи отпразнуват създаването на нашата писменост.

Словото е искрата, която поддържа огъня на нашето българско битие жив. Както Вазов е написал в своята ода „Паисий“, словото е светлина, сила и надежда. То обединява един разпокъсан народ и го превръща в едно цяло, просветлява го и го обогатява. То ни предоставя възможността да творим и да създаваме без граници. Словото е безкрайно и непрекъснато изменящо се. Именно езикът ни свързва като общество, а умението да общуваме един с друг чрез силата на думите ни сплотява. Народ без свой собствен език не е народ. Писмеността изгражда и опазва нашата идентичност, превръщайки се в ярка светлина, която никога не залязва.

24 май е празник, който не бива да бъде забравян или пренебрегван. Често в ежедневието си ние приемаме буквите за даденост, без да осъзнаваме значението и дълбокия им принос към живота, който познаваме днес. Словото е онази свещ, която не се топи, независимо от отминаващите времена или от промените, които настъпват в света около нас. То е богато, свято, вечен източник на познание, просветление и повод за непоколебима гордост!

Боряна Главеева, 11. Б кл.

Древните юдеи възприемали не само Божието Слово, но и писмеността за сакрална. Известно е посланието на Новия завет  в Евангелието на Йоан 1:1-18: “В началото бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог“. Устната реч е безценен дар от Бога, а писмената – велико изобретение. Единен народ не може да съществува без писменост и общ език.

През ІХ. век след Хр. Константин-Кирил Философ създава глаголицата. С нея се слага началото на просветителната дейност на Св. Св. Кирил и Методий. В резултат на продълженото от учениците им дело България се превръща в център на славянската книжовност. Това е една основна причина да се гордеем, че сме българи, както Вазов напомня в одата “Паисий” – “… че и ний сме дали нещо на светът/ на вси словене книга да четът…“.

Азбуката е богатство, което разкрива пред нас толкова много възможности. Случва се да забравим важността на словото или да не я осъзнаваме, но то е навсякъде около нас и благодарение на него успяваме да съхраним своята култура и да опознаваме чуждите. В тази връзка словото може да бъде смятано за машина на времето, защото ни доближава до хора, места и събития, които са ни много далечни.

Нека припомним и това, че словото в българския  фолклор  е част от различни обреди и се смята за магично.

Помнейки и пазейки писмеността, историята и културата си, хората вървят към едно бъдеще с ценности и осмислен живот.  Подобно на светлината, знанието и словото са мощни сили. Без тях човекът се превръща в слепец!

Елица Младенова, 11. В кл.